Българския път Ел Камино - 700 км от Велико Търново до Рилския манастир
Походът минава през 70 населени места в 19 общини
С годините се оказало, че е натоварващо да се извървят 25-30 км на ден. Това лято дават възможност на участниците да отдъхнат с преходи от 15 километра
Малцина знаят, че и България си има своя заветен път Ел Камино. Той е известен поклоннически маршрут към олтара на деятел Яков в катедралата “Свети Яков ” в град Сантяго де Компостела, където са заровени останките на светеца.
Ел Камино е към 800 км, които се извървяват пешком от поклонници, вървели по него от хилядолетия. А може да се измине с велосипед или на кон.
По българския поклоннически път към този момент са минали дузини пилигрими, от 40-дневно бебе до над 80-годишни, всеки със своя надълбоко персонален претекст и очакване в чудото на българския настойник св. Иван Рилски.
Нашият маршрут на Светия път потегля от Велико Търново и стига до Рилския манастир. Близо 700 км, по които античните монаси са пренесли мощите на св. Йоан от старопрестолнината до Великата рилска пустиня, както я назовава Вазов в своя пътепис. Случило се през 1469 година
“Пресъздаваме последното преместване на мощите на светеца, разказано от съвременника дякон Владислав Граматик ”, споделя ръководителят на поклонническия тур Паскал Пиперков.
Той е лекар по математика и основен помощник във Великотърновския университет. От 2019 година, когато Светият път бе разгласен публично за 550 година от връщането на мощите в Рилския манастир, той не е пропущал изтощителния преход.
“Този път се извървява с молитва. Правим го като църковна лития
под егидата на Българската православна черква ”, прецизира Пиперков.
Тръгва се на 1 юли от Велико Търново - в църковния календар събитието с мощите се празнува като празник. Всъщност рилските монаси са пренесли нетленните остатъци през юни.
“На 30 юни вечерта те са пристигнали в манастира ”, разяснява Пиперков. В наши дни обаче избрали да потеглят на самия празник, с цел да заловен отпускарските месеци.
Тази година походът завършва на 12 август. Минава се през 70 обитаеми места, ситуирани в 19 общини. Пет са стадиите и всеки може да се включи и да повърви с литията от всяка точка по маршрута.
“От Велико Търново отиваме до Никопол на Дунава, тъй като за там има сведения, че е минало шествието с мощите. После Плевен, Луковит, Враца, София и през Дупница и Рила отиваме в Рилския манастир.
Маршрутът е оптимално непосредствен до достоверния съгласно проучванията ни с учителя Евгени Коев ”, споделя Пиперков. Всъщност тази година пешеходният тур ще е най-продължителен.
С годините се оказало, че е натоварващо да се извървят 25-30 км дневно. Затова облекчават и дават опция походниците да отдъхнат с 15-километрови преходи.
Включват се хора от цялата страна
Господ самичък ги приканва. Някои си имат нещо персонално, което желаят от Бога. Надяват се, че този нравствен героизъм - молитвата, съчетана с физическото изпитание, ще им се зачете и ще измолят чудото от св. Йоан ”, изясняват уредници.
Така семейство от Габрово, дългогодишни участници в похода, се сдобило с предстоящо и измолено дете. Кръстили го Йоан. На 42-ия ден довели сина си на похода, с количката.
“Имали сме и над 80-годишни участници. Йоан напълно скоро стана на 4 година и го чакаме още веднъж да се включи ”, добавя Пиперков.
Хоругви и икони, направени особено за похода, както и тежък авторски кръст, носят поклонниците по изтощителния път.
През нощта религиозните знаци наложително са прибрани в локалния храм
Гледат да нощуват покрай свято място. Разпъват бивак в църковен двор или пък се подслоняват в къща за посетители. Случвало се обаче да преспиват в читалища и в кметства.
“Маршрутът върви по обитаеми места, само през планините е друго, само че територията, през която минаваме, не е толкоз създадена като туристическа зона и някъде няма места за настаняване. От управата на селото ни дефинират някакво място - дали под покрив, дали навън ”, споделя Пиперков.
Навсякъде локалните ги посрещат отпред с локалния поп. Много постоянно ги гощават с погачи.
За да извърви Светия път, е наложително човек да си има храна и вода в раницата.
“Особено в Дунавската низина ние вървим на 200 м надморска височина, денем е горещина. Горите са по-рядко, с цел да се скрие човек от слънцето. Единственото избавление е вода - пиянство и поливане. Този маршрут е единствено за мощно вярващи хора.
С дух се минава и не е казусът във физическата отпадналост, а по-скоро е значим духът, с който човек взема решение да вземе присъединяване ”, прецизира Пиперков.
За страдание, походът към момента не е задоволително известен и групата от време на време спада под 10 души. Проблемът е, че към момента не е построена инфраструктурата. Инициаторите още работят по детайлното картиране на маршрута.
След това възнамеряват да започват акция по инфраструктурното му създаване и легализиране като туристически маршрут. На този стадий не е оправдано да бъде извървяван независимо, а най-добре е включване в групата, която минава един път годишно.
Надяваме се в бъдеще Светият път да бъде създаден и категоризиран като културен маршрут по Закона за културното завещание.
“Това ще бъде едно признание, че към този момент е одобрен. Доколкото знам, единствено маршрутът на похода Козлодуй - Околчица е регистриран като подобен ”, изяснява математикът. За него поклонническият поход е задача. Много вдъхновяващо и плодородно събитие.
“Аз имам вяра, че с помощта на молитвата, която включваме, получаваме сили и нещата се подреждат по този начин, че да можем да издържим натоварването. Опитът демонстрира, че доста рядко ни вали дъжд да вземем за пример.
Виждали сме гръмотевици отсреща, само че облакът отпътува в другата посока ”, споделя Паскал Пиперков.
Тези, които биха желали да се включат за повече от 1 ден, е добре да създадат предварителна регистрация на уеб страницата “Светият път ”.
Програмата за старта на 1 юли към този момент е ясна. Започва с архиерейска света литургия
в катедралния храм във Велико Търново. След това търновци и посетители на събитието ще посетят местата, свързани със св. Йоан Рилски в остарялата столица.
Поклонниците ще се изкачат на хълма Трапезица, където е имало манастир на негово име и там са обитавали мощите му по време на Второто българско царство. Включени са също няколко знакови църкви в Асеновата махала.
Турът за деня завършва в реставрираните основи на средновековния храм “Св. Иван Рилски ” под Царевец, от който са тръгнали свещените остатъци на небесния ни настойник преди няколко века.
Дима Максимова
С годините се оказало, че е натоварващо да се извървят 25-30 км на ден. Това лято дават възможност на участниците да отдъхнат с преходи от 15 километра
Малцина знаят, че и България си има своя заветен път Ел Камино. Той е известен поклоннически маршрут към олтара на деятел Яков в катедралата “Свети Яков ” в град Сантяго де Компостела, където са заровени останките на светеца.
Ел Камино е към 800 км, които се извървяват пешком от поклонници, вървели по него от хилядолетия. А може да се измине с велосипед или на кон.
По българския поклоннически път към този момент са минали дузини пилигрими, от 40-дневно бебе до над 80-годишни, всеки със своя надълбоко персонален претекст и очакване в чудото на българския настойник св. Иван Рилски.
Нашият маршрут на Светия път потегля от Велико Търново и стига до Рилския манастир. Близо 700 км, по които античните монаси са пренесли мощите на св. Йоан от старопрестолнината до Великата рилска пустиня, както я назовава Вазов в своя пътепис. Случило се през 1469 година
“Пресъздаваме последното преместване на мощите на светеца, разказано от съвременника дякон Владислав Граматик ”, споделя ръководителят на поклонническия тур Паскал Пиперков.
Той е лекар по математика и основен помощник във Великотърновския университет. От 2019 година, когато Светият път бе разгласен публично за 550 година от връщането на мощите в Рилския манастир, той не е пропущал изтощителния преход.
“Този път се извървява с молитва. Правим го като църковна лития
под егидата на Българската православна черква ”, прецизира Пиперков.
Тръгва се на 1 юли от Велико Търново - в църковния календар събитието с мощите се празнува като празник. Всъщност рилските монаси са пренесли нетленните остатъци през юни.
“На 30 юни вечерта те са пристигнали в манастира ”, разяснява Пиперков. В наши дни обаче избрали да потеглят на самия празник, с цел да заловен отпускарските месеци.
Тази година походът завършва на 12 август. Минава се през 70 обитаеми места, ситуирани в 19 общини. Пет са стадиите и всеки може да се включи и да повърви с литията от всяка точка по маршрута.
“От Велико Търново отиваме до Никопол на Дунава, тъй като за там има сведения, че е минало шествието с мощите. После Плевен, Луковит, Враца, София и през Дупница и Рила отиваме в Рилския манастир.
Маршрутът е оптимално непосредствен до достоверния съгласно проучванията ни с учителя Евгени Коев ”, споделя Пиперков. Всъщност тази година пешеходният тур ще е най-продължителен.
С годините се оказало, че е натоварващо да се извървят 25-30 км дневно. Затова облекчават и дават опция походниците да отдъхнат с 15-километрови преходи.
Включват се хора от цялата страна
Господ самичък ги приканва. Някои си имат нещо персонално, което желаят от Бога. Надяват се, че този нравствен героизъм - молитвата, съчетана с физическото изпитание, ще им се зачете и ще измолят чудото от св. Йоан ”, изясняват уредници.
Така семейство от Габрово, дългогодишни участници в похода, се сдобило с предстоящо и измолено дете. Кръстили го Йоан. На 42-ия ден довели сина си на похода, с количката.
“Имали сме и над 80-годишни участници. Йоан напълно скоро стана на 4 година и го чакаме още веднъж да се включи ”, добавя Пиперков.
Хоругви и икони, направени особено за похода, както и тежък авторски кръст, носят поклонниците по изтощителния път.
През нощта религиозните знаци наложително са прибрани в локалния храм
Гледат да нощуват покрай свято място. Разпъват бивак в църковен двор или пък се подслоняват в къща за посетители. Случвало се обаче да преспиват в читалища и в кметства.
“Маршрутът върви по обитаеми места, само през планините е друго, само че територията, през която минаваме, не е толкоз създадена като туристическа зона и някъде няма места за настаняване. От управата на селото ни дефинират някакво място - дали под покрив, дали навън ”, споделя Пиперков.
Навсякъде локалните ги посрещат отпред с локалния поп. Много постоянно ги гощават с погачи.
За да извърви Светия път, е наложително човек да си има храна и вода в раницата.
“Особено в Дунавската низина ние вървим на 200 м надморска височина, денем е горещина. Горите са по-рядко, с цел да се скрие човек от слънцето. Единственото избавление е вода - пиянство и поливане. Този маршрут е единствено за мощно вярващи хора.
С дух се минава и не е казусът във физическата отпадналост, а по-скоро е значим духът, с който човек взема решение да вземе присъединяване ”, прецизира Пиперков.
За страдание, походът към момента не е задоволително известен и групата от време на време спада под 10 души. Проблемът е, че към момента не е построена инфраструктурата. Инициаторите още работят по детайлното картиране на маршрута.
След това възнамеряват да започват акция по инфраструктурното му създаване и легализиране като туристически маршрут. На този стадий не е оправдано да бъде извървяван независимо, а най-добре е включване в групата, която минава един път годишно.
Надяваме се в бъдеще Светият път да бъде създаден и категоризиран като културен маршрут по Закона за културното завещание.
“Това ще бъде едно признание, че към този момент е одобрен. Доколкото знам, единствено маршрутът на похода Козлодуй - Околчица е регистриран като подобен ”, изяснява математикът. За него поклонническият поход е задача. Много вдъхновяващо и плодородно събитие.
“Аз имам вяра, че с помощта на молитвата, която включваме, получаваме сили и нещата се подреждат по този начин, че да можем да издържим натоварването. Опитът демонстрира, че доста рядко ни вали дъжд да вземем за пример.
Виждали сме гръмотевици отсреща, само че облакът отпътува в другата посока ”, споделя Паскал Пиперков.
Тези, които биха желали да се включат за повече от 1 ден, е добре да създадат предварителна регистрация на уеб страницата “Светият път ”.
Програмата за старта на 1 юли към този момент е ясна. Започва с архиерейска света литургия
в катедралния храм във Велико Търново. След това търновци и посетители на събитието ще посетят местата, свързани със св. Йоан Рилски в остарялата столица.
Поклонниците ще се изкачат на хълма Трапезица, където е имало манастир на негово име и там са обитавали мощите му по време на Второто българско царство. Включени са също няколко знакови църкви в Асеновата махала.
Турът за деня завършва в реставрираните основи на средновековния храм “Св. Иван Рилски ” под Царевец, от който са тръгнали свещените остатъци на небесния ни настойник преди няколко века.
Дима Максимова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ